(моля без коментари-работен файл)

Събудих се, отворих очи - слънцето огряваше стената, слънчевите зайчета палуваха по завивките, а вън липата тихо сплетничеше (за кой ли път, клюкарстваше по мой адрес с кестена). Протегнах се и с досада се досетих... за деня - понеделник. Денят за релакс след почивните дни и среща с изнервени, но напористи и готови на всичко клиенти...

Измъкнах се от завивките, мимоходом включих телевизора и се запътих към кухнята прозявайки се... Нещо замириса (на забравен черен чувал със софийски  боклук) още преди да чуя гласа на бат " Бойко  и многократното повтаряне като стенание на "боклук", "боклука", "боклукът" и "боклуците"... Съпроводена странно  от  ароматизираната  боклучената канонада си направих силно експресо и замислено се загледах през прозореца. Пред блока ни спретнато чакаха  някой да ги понапълни няколко жълти контейнера, тъжно полупразни и очакващи, а до тях старите, сиви, метални контейнери   бяха отрупани с боклуци и арангижирани акуратно в стил модернизъм със  забучени пластмасови бутилки от вода, бира и какво ли не...

Денят, започваше с боклука...  
Мина ми палава мисъл през главата...  Взех си чашата с кафе , минах покрай телевизора, погледнах Генерала на екрана и го попитах...  мислено "абе ти що не си в леглото, ми си станал да се оплакваш рано-рано?" ...  шмугнах  се в чистите завивки с боклучавата канонада от екрана ...